ГИЛДИЯ НА ЛЪЧЕТЕРАПЕВТИТЕ В БЪЛГАРИЯ

Последна актуализация декември 2013 г.

Дефиниции и основни принципи

1. Лъчелечението (ЛЛ) е прието за основна медицинска специалност съгласно българското законодателство (1) Съвременното лъчелечение използва всички видове йонизиращи лъчения като самостоятелен лечебен метод или в комбинация с други методи за лечение главно на злокачествените тумори или други заболявания за които има индикации (2,3)

2. Препоръките на Европейския съюз на медицинските специалисти (4) позволяват вместо терминът радиационна онкология, по-често приложим за Европа и Америка, съгласно българската традиция да се използува терминът лъчелечение
3. Лъчелечението може да бъде практикувано като самостоятелна клинична специалност или като интегрална част от мултидисциплинарния подход за лечение на онкологичните заболявания и палиативните грижи за онкоболните (2-7).
4. Лъчелечението включва отговорността за диагнозата, водеща до избор на оптимална лечебна стратегия, планиране и провеждане на лъчелечебния процес, спомагателни медицински грижи по време на облъчването, оценка на лъчелечебния ефект и дълготрайно проследяване на пациентите след лъчелечението (3,4).
5. Програма по лъчелечение е изготвена съгласно препоръките и насоките на Европейския Борд по лъчелечение, съответствуващи на изискванията на Европейския съюз на медицинските специалисти и изпълняващи критериите за акредитация на Европейския съюз |4-7) Тя е хармонизирана с изискванията на консенсусно приетата осъвременена програма за обучение на Европейското дружество по радиационна онкология, през 2012 г. с участието на представители от Гилдията на лъчетерапевтите в България (4)

Цел на програмата:

1. Да осигури теоретични и практически знания и умения на лекарите, за да достигнат до възможността и отговорността на самостоятелно практикуващи специалисти по лъчелечение

II. Обучение на специализанти.

Продължителност на специализацията:

Продължителността на специализация по ЛЛ е 4 години (1).

•  работещите в база следва задължително да преминат през основен курс по ЛЛ
•  не работещите в база срокът на обучение в базата за следдипломно обучение е общо 24 месеца. Той трябва да бъде не по-малък от шест месеца или два пъти по три месеца в рамките на една календарна година.
•  за специализиращите срещу заплащане условията същите като работещите в база или извън нея.
•  работещи по трудов договор в профилираните клиники в СБАЛО или Университетските болници следва задължително да преминат през основен курс по ЛЛ

Кандидатствуването за зачисляване на специализация се провежда съгласно изискванията на Наредба № 34/2006 г. изм. и доп 2008 за придобиване на специалност в системата на здравеопазването

Обучението на специализантите преминава през
• основен курс по лъчелечение, колоквиуми по отделните модули на план-програмата,
• практическо обучение по образна диагностика в лъчелечението – 3 месеца .
• практическо обучение по отделните етапи на лъчелечебния процес,
• планиране и лекуване под ръководството на специалист минимум на 450 болни за срока на специализацията с различни малигноми. Годишно под ръководството на специалист се лекуват не повече от 250 случая.
• документирането на дейността в отделна книжка на специализанта, която е документ при явяване на държавен изпит .
Специализацията завършва с държавен изпит пред комисия от хабилитирани специалисти, назначена от Министъра на здравеопазването, съгласно изм. Наредба № 34/2006 г. изм. и доп 2008 (1)

Изисквания към на лечебните заведения, в които ще се провежда специализация

1. Лечебните заведения (ЛЗ), които могат да провеждат специализирано обучение следва да отговарят на следните организационни и кадрови изисквания (1,4,6)
• да са получили положителна акредитационна оценка по чл. 90, ал. 1, т. 3 от Закона за лечебните заведения (ЗЛЗ) като бази за следдипломно обучение (1)
• при акредитацията на тези ЛЗ трябва допълнително да се изисква становището на експертния съвет по лъчелечение към МЗ и ръководството на Гилдията на лъчетерапевтите в България (3)
• Европейската програма препоръчва, в случаите когато някои ЛЗ не могат да изпълнят всички изисквания за обучение да се интегрират за изпълнение на националната програма (6). Традиционно в България лъчелечебните центрове в София - УМБАЛ "Царица йоанна", СБАЛО и болница Токуда се обединяват за провеждане на основния курс с отговорник Клиниката по лъчелечение в УМБАЛ "Царица Йоанна" която разполага с няколко хабилитирани лица.
2. Изискване за оборудване на центровете за специализация по ЛЛ \ 4,8)
• мегаволтни установки за високо-технологично ЛЛ
• достъп до образна диагностика и КТ за целите на планиране на ЛЛ
• обзавеждане за брахитерапия
• дозиметрична апаратура за верификация и контрол на ЛЛ
• дозиметрична апаратура за радиационна защита
• стационар и дневен стационар
• наличие на хирургична и клиника по медицинска онкология за мултидисциплинарен подход при лечение на малигномите
• достъп до библиотека и/или електронния й еквивалент
3. Изискване към брой болни лекувани годишно. За осигуряване на достъп до разнообразни лъчелечебни случаи минимум 500 болни годишно трябва да се обслужват от този център.
4. Изискване към преподавателския персонал
За да организира основен курс по ЛЛ едно лечебно заведение трябва да има минимум две хабилитирани лица. Това прави клиниката по лъчелечение на УМБАЛ "Царица Йоанна" организатор на основния курс по лъчелечение, като се привличат и специалисти от други центрове София, Пловдив, Варна, Шумен.
 Ръководител на програмата на основния курс е хабилитирано лице - лъчетерапевт, с опит и умения в преподаването. Той отговаря за организирането на програмата, структурата, изпълнението и периодичното й осъвременяване. Той носи отговорност за документирането на образователния процес.
 Ръководител на специализанта в база за обучение е опитен специалист по ЛЛ, който следи за протичане на специализацията, улеснява специализанта да участват в различните форми на обучение и контролира попълването на книжката на специализанта
 Ръководител на индивидуално обучение е опитен специалист лъчетерапевт с над 10 години практика. Той подбира различните случаи на лечебно поведение, които трябва да бъдат усвоени от специализанта
 Преподаватели в системата на придобиване на специалност са лекари специалисти по ЛЛ - асистенти, научни сътрудници или ординатори, профилирани в съответните области на ЛЛ практика.
 Преподаването на медицинска радиологична физика и клинична дозиметрия в лъчелечението е домен на физици-преподаватели по клинична дозиметрия със специалност по медицинска радиологична физика.

ТЕМАТИЧНА УЧЕБНА ПЛАН - ПРОГРАМА

Тематичната програма по лъчелечение е изготвена съгласно Българските лъчелечебни стандарти, които са съобразени с препоръките на Европейския Борд по лъчелечение, съответствуващи на изискванията на Европейския съюз на медицинските специалисти и съгласно критериите за лечебни заведения при акредитация в рамките на Европейския съюз (2,4-7). Тя периодически се обновява поради бурното навлизане на различни високо-технологични методи за лъчелечение.

Задачи на програмата:

1. Да осигури на специализанта широко-мащабни теоретични познания и практически умения по лъчелечение, така че след преминаване на държавния изпит и получаване на медицинската специалност лъчелечение да поема самостоятелно отговорностите по:
• точната диагноза на заболяването, което ще подложи на различни видове ЛЛ
• познаване на методите на образна диагностика и предимствата на отделни методи за целите на анатомо-топографско планиране на лъчелечението
• избор на правилна лъчелечебна стратегия самостоятелно или в общото комплексно лечение на малигномите
• избор на оптимални методи и техники за лъчелечение
• индивидуално планиране и провеждане на ЛЛ за всеки отделен пациент на базата на приетите стандартизирани техники и фракциониране на дозата
• познаване и прилагане на индикациите за едновременно лъчехимиолечение с противотуморни препарати / химиотерапевтици или прицелно лечение/
• контрол на ранните реакции, вследствие на лъчелечебните процедури чрез общи и спомагателни медицински грижи, приложение на биологични модулатори
• овладяване на методите за дългосрочно проследяване на туморния контрол и късните лъчеви усложнения
• ръководство и управление на ЛЛ звена
• познаване на възможности, полза, риск за алтернативно включване на пациенти в клинични проучвания
• усвояване на подходяща комуникация с пациенти и техните близки за информирането им относно лечение, прогноза, вкл и при най –тежкия изход.

Основни теоретични познания

I. Биология на злокачествените тумори

1. Кинетика на туморния растеж, пролиферация, клетъчна смъртност, апоптоза.
2. Клетъчна преживяемост при туморни клетки.
3. Взаимодействие тумор – организъм
4. Ангиогенеза, метастазиране
5. Генетичен контрол на клетъчния цикъл при малигномите – нови лечебни подходи

II. Радиобиология
6. Фази на взаимодействие на йонизиращите лъчения с биологичните системи- физична, физико-химична, биологична
7. Физико-химична фаза –директни и индиректни ефекти, важни физико-химични реакции, лъчечувствителни клетъчни структури
8. ДНК –основна мишена на лъчевото въздействие, лъчеви увреждания, възстановяване.
9. Биологична фаза- влияние върху клетъчния цикъл, клетъчната преживяемост и смъртност.
10. Отговор на нормалните и неопластичните тъкани на радиационното въздействие. Криви доза-ефект, терапевтичен интервал. Методи за прогнозиране на туморния отговор на ЛЛ
11. Кислороден ефект в лъчевата терапия. Методи за преодоляване на лъчерезистентността, основана на туморната хипоксия
12. Физически фактори, определящи биологичното въздействие на ЙЛ. Мощност на дозата, лъчения с високо ЛПЕ. Относителна биологична ефективност.
13. Факторът време в перкутанното лъчелечение. Хиперфракционирано и ускорено лъчелечение
14. Концепция за лъчечувствителност на нормалните тъкани. Толерантни дози
15. Развитие на концепцията за толерантните дози при 3D планиране и IMRT
16. Ранни лъчеви реакции на кожата, лигавиците, кръвотворната система – методи за овладяването им
17. Късни радиационни увреждания. Ко-фактори влияещи върху лъчевата патология. Системи за отчитането на късните лъчеви увреждания.
18. Биологични основи на комбинираната лъче-химиотерапия
19. Лъчевите реакции при полу- и целотелесно облъчване

III. Основи на радиационната физика

20. Йонизиращи лъчения. Взаимодействие на директно йонизиращите лъчения и индиректно йонизиращите лъчения с веществото.
21. Дозиметрични величини и единици
22. Дозиметрия на йонизиращите лъчения. Дозиметрични детектори

IV Източници на йонизиращи лъчения за терапия

23. Рентгенови уредби за повърхностна и дълбока терапия
24. Телегаматерапевтични уредби
25. Линейни ускорители
26. Циклотрони, микротрони
27. Закрити радиоактивни източници за брахитерапия
28. Открити радиоактивни източници за метаболитна брахитерапия

IV. Клинична дозиметрия

Клинична дозиметрия в перкутанното ЛЛ

29. Физична характеристика на лъчението: вид и енергия, качество на лъчението Описание на лъчевия сноп.
30. Описание на дозното поле
31. Дозно поле от единичен сноп фотонно лъчение
32. Дозно поле от единичен сноп ускорени електрони.
33. Дозиметрично планиране при перкутанно лъчелечение. Корекции за тъканна нехомогенност, косо падане на лъча. технически средства за формиране на лъчевото поле
34. Дозиметрично планиране при изоцентрично лъчелечение и при лъчелечение с подвижен източник
35. Алгоритъм за двуизмерно ( 2 D ) изчисляване на дозата
36. Триизмерно планиране, виртуална и СТ симулация.
Алгоритъм за триизмерно ( 3 D ) изчисляване на дозата
37. Принципи, технически аспекти и приложение на конформалното ЛЛ и интензивно модулирано ЛЛ (ИМЛЛ)
38. Специални техники – интраоперативно ЛЛ , стереотактично ЛЛ

Клинична дозиметрия в брахитерапията
45. Мощност на дозата от точковиден гама-радиоактивен източник. Ефективна активност и радиев еквивалент. Разпределение на дозата от линеен и сферичен източник
46. Дозиметрично планиране при интерстициална брахитерапия с едноплоскостни и обемни импланти.
47. Дозиметрично планиране при интракавитарна брахитерапия на рака на шийката на матката и на ендометриума
48. Клинична дозиметрия в метаболитната брахитерапия
49. Контрол за изпълнение на плана. Измерване на дозата в хомогенни и хетерогенни фантоми. Ин виво дозиметрия.
50. Технически средства за възпроизвеждане геометричните условия на облъчването. Апликационна техника в брахитерапията с ръчно и дстанционно посленатоварване.
51. ЩКачествено осигуряване в лъчелечението

V. Основни принципи в радиационната защита

51. Основна философия – ALARA
52. Стохастични радиационни ефекти. Канцерогенеза-методи за прогнозиране
53. Природни и техногенни източници на йонизиращи лъчения
54. Принципи и методи на радиационната защита
55. Радиационна защита при уредби за перкутанно лъчелечение
56. Радиационна защита при работа със закрити и с открити радиоактивни източници
57. Норми за радиационна защита в България, ОНРЗ 2001 Граници на дозите за население и персонал.

VI. Основни понятия в клиничните проучвания в ЛЛ
58. Измерване на туморния контрол и токсичност на здравите тъкани
59. Видове проучвания, дизайн, интерпретация, анализ
60. Статистически методи – Каплан-Маер, life table, тестове за значимост, унивариантен и мултивариантен анализ
61. Мета-анализ
62. Ниво на достоверност на научните факти
63. Как да пишем, представяме и интерпретираме научните данни

VII. Основни принципи на лъчелечението

64. Основни принципи на образните методи в онкологията / рентгенография, КТ, МРТ, анатомични и функционални образи – диагностика и стадиране на туморите
65. Нуклеарна онкология - диагностика и стадиране на туморите, хибридни нуклеарно- медицински методи
66. Образните методи в планиране на лъчелечението, хибридни методи и тяхното приложение в планиране на лъчелечението
67. Определяне на мишенните обеми в клиничната практика
68. ТО, КМО, ПМО и препоръки на ICRU 50 и 62

VIII. Клинична част

Теоретичните знания и практическите умения усвоени в хода на специализацията следва да доведат специалиста по лъчелечение до възможността да работи самостоятелно и/или като равностоен участник в мултидисциплинарен екип. За тази цел, тя/той трябва:

• да познава симптомите на съответната неоплазма
• да изготвя диагностична програма за стадиране и класификация на малигномите
• да прогнозира вероятния резултат от ЛЛ за да дефинира целта, като избере лечебния метод, качеството на лъчението, планира неговото провеждане и проследява пациента по време и след ЛЛ
• да познава и провежда спомагателни медицински процедури (симптоматични и терминални грижи за пациента)
• да диагностицира, стадира и лекува страничните ефекти от ЛЛ като осигурява добро качество на живота на болния
• да придобие умения за да се справя с кризисни психологически състояния на пациента и в терминалния му стадий
• да практикува специалността съобразно медицинската етика и права на пациента

Форми и методи за практическа и теоретична подготовка

1. Основен курс по лъчелечение - продължителност 2 месеца

Всеки специализант получава през периода на обучение при всяка нозология основни теоретични познания ( ниво -1) и основни теоретични познания, съпроведени с практически умения (ниво 2).

Тематика на основния курс по лъчелечение.

В основния курс по ЛЛ се предвиждат само теоретични лекции (1) или лекции и практически занятия (2). Тематиката е продължение на основните въпроси от стр. 10
68. Карцином на кожата и кожните придатъци (2)
69. Кожни Т-клетъчни лимфоми (1)
70. Меланом (1)
71. Малигноми на носната кухина (2)
72. Малигноми на околоносните кухини (2)
73. Малигноми на назофаринкса (2)
74. Малигноми на орофаринкса (2)
75. Малигноми на хипофаринкса (2)
76. Малигноми на ларинкса (2)
77. Малигноми на устната кухина (2)
78. Малигноми на слюнчените жлези (2)
79. Малигноми на ухото (2)
80. Редки неепителни тумори на главата и шията (1)
81. Малигноми на щитовидната жлеза (2 )
82. Метаболитна брахитерапия на тиреоиден карцином (1)
83. Злокачествени тумори на окото и очните придатъци (1)
84. Малигноми на ЦНС- невроепителни тумори (2 )
85. Малигноми на ЦНС- ембрионални тумори медулобластом, епендимобластом, ПНЕТ (2 )
86. Доброкачествени ту на ЦНС налагащи лъчелечение (2 )
87. Малигноми на хранопровода (2 )
88. Злокачествени тумори на стомаха и панкреаса
89. Малигноми на черния дроб
90. Малигноми на ректума (2 )
91. Злокачествени тумори на ануса (2)
92. Малигноми на белия дроб (2 )
93. Малигноми на медиастинума и трахеята (2 )
94. Мезотелиом (1)
95. Малигноми на млечната жлеза (2)
96. Злокачествени тумори на маточната шийка (2)
97. Злокачествени тумори на ендометриума (2)
98. Злокачествени тумори на яйчникаи фалопиевите тръби (2)
99. Карцином на вулвата (2)
100. Карцином а влагалището (2)
101. Злокачествени тумори на тестисите.- семином (2)
102. Злокачествени тумори на тестисите.- несемином (1)
103. Карцином на простатата. (2)
104. Карцином на пикочния мехур. (2)
105. Злокачествени тумори на уретрата и пениса (1)
106. Злокачествени тумори на бъбреците и уретера (1)
107. Болест на Ходжкин (2)
108. Неходжкинови лимфоми (2)
109. Екстранодални лимфоми, малт лимфоми (2)
110. Мултиплен миелом и плазмоцитом (2)
111. Общи принципи на лъчелечение на туморите в детската възраст (1)
112. Невробластом (1)
113. Нефробластом (1)
114. Лъчелечение при левкози (2)
115. Малигноми на костите и меките тъкани (1)
116. Рабдомиосарком (1)
117. Сарком на Еwing (1)
118. Палиативно лечение на костни метастази (2)
119. Палиативно лечение на мозъчни и други метастази (2)
120. Лъчелечение при компресия на гръбначния мозък (2)
121. Лъчелечение при Вена кава синдром (2)
122. Лъчелечение при синдроми на кървене (2)
123. Лъчелечение при обструктивни синдроми (2)
124. Лъчелечение на доброкачествени тумори (2)
125. Лъчелечение на дегенеративно-дистрофичните и възпалителни заболявания на костно-ставния апарат (1)
126. Лъчелечение при възпалителни заболявания - фурункул, карбункул, абсцес, панарициум, хидрозаденитис. (1)
127. Лъчелечение в неврологията - невралгии, неврит, сирингомиелия. (1)
128. Лъчелечение в офталмологията - конюнктивит, кератит, блефарит, язва на корнеята, възпаление на ириса и увеалния тракт, птеригиум, вазкуларизации след кератопластика, глаукома. (1)
129. Лъчелечение при хемангиоми (1)
130. Принципи на повторното лъчелечение (1)

2. Колоквиуми по време на основния курс:

 Основи на радиобиологията (1-19 въпрос)
 Основи на радиологичната физика (20-57 въпроси)
 Лъчелечение – специална част първа ( 58-92 въпроси)
 Лъчелечение – специална част втора ( 93-128 въпроси)

3. Индивидуално обучение –

За неработещите в база сроковете за обучение са 6 месеца годишно в продължение на 4 години в база на специализация.

То протича в две форми:

3.1 Практически опит в определяне на предимства и последователност на методите на образната диагностика, прилагани в лъчелечението – общо 3 м. в рамките на специализиацията

Обучението включва нормални и патологични анатомични структури в диагностични образи в областта на : глава и шия, орбити, щитовидна жлеза, гастроинтестинален тракт, бял дроб и медиастинум, гърда, женски, мъжки гениталии, уринарна система, кръвотворна и лимфна система

1м. Конвенционална рентгенография и КТ
1м. Магнитно резонансна томография
1м. Нуклеарно медицински хибридни методи – SPECT CT, PET CT
Базите за обучение по ЛЛ осигуряват обучението в специализирани звена с експерти по структурно-анатомични, фунционално- морфологични /молекулярни/ и хибридни методи образни методи.
Обучението се удостоверява с документ за индивидуално обучение, издаден от ръководителя на звеното по образна диагностика, съдържащ брой наблюдавани случаи /минимум 10/ в посочените области.
За работещите в бази също се осигурява 3 м индивидуално обучение в клиниката по образна диагностика за съответната база.
Обучението по нуклеарно медицински хибридни методи – SPECT CT, PET CT се извършва в клиники /отделения извършващи тези методи
Ръководителят на специализацията оигранизира това обучение

3.2. Практически опит в лъчелечението
За неработещите в база сроковете за обучение са 6 месеца годишно в продължение на 4 години в база на специализация.
Всички специализанти трябва да лекуват под ръководството на ръководителя на специализацията пациенти със следните нозологии разпределени както следва. Придобиването на знания и практически умения трябва да се документира в специален дневник на специализанта, контролиран от неговия ръководител.
Той трябва да съдържа данни за активността на специализанта, съгласно табл. 1
Табл. 1
Нозологии брой лекувани случаи
Злокачествени тумори на кожата 30
Злокачествени тумори на ЦНС 30
Злокачествени тумори на главата и шията 40
Злокачествени тумори на щитовидната жлеза 10
Злокачествени тумори на млечната жлеза 60
Малигноми на женските гениталии 60
Брахитерапия 20
Злокачествени тумори на мъжката урогенитална система 30
Малигноми на ректума и ануса 30
Малигноми на белия дроб 30
Лимфоми 30
Костни и мекотъканни саркоми 20
Палиативно ЛЛ 50
Детски малигноми 10
Общо 450

След лечение на минимум от 450 болни за 4 години, документирано в дневник на специализанта, той се допуска до практически изпит.
Индивидуалното обучение при лечение на пациентите трябва да протича по три примерни алгоритъма:
 наблюдаване на специализанта в хода на всяка практическа процедура
 наблюдаване на специализанта в хода на някоя от практическите процедури
 практическа процедура, направена от специализанта и контролирана от ръководителя

Съгласно Българските лъчелечебни стандарти (2) специализантът не се допуска до провеждане на самостоятелно лечение. Отделните фази и процедури в ЛЛ могат да се извършват самостоятелно от специализанта под ръководството на ръководителя на специализацията или индивидуалното обучение. Специализантът няма право да поема отговорност за лечението на пациента. Тя се носи от неговите ръководители.

Литература, въз основа на която е изготвена програмата за специализация

1. НАРЕДБА № 34 от 29.12.2006 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването Обн. - ДВ, бр. 7 от 23.01.2007 г., в сила от 01.01.2007 г.; изм. и доп., бр. 89 от 06.11.2007 г.; изм. и доп., бр. 55 от 17.06.2008 г., в сила от 17.06.2008 ., изм. ДВ. бр.58 от 29 Юли 2011г.
2. Гилдия на лъчетерапевтите в България. Български национални стандарти Ст. Загора 2001. Тита консулт 2004
3. Наредба № 6 от 29 януари 2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Лъчелечение" Издадена от МЗ Обн. ДВ. бр.14 от 19 Февруари 2010г., изм. ДВ. бр.67 от 27 Август 2010г
4. Eriksen J, Leer J, Magrini S, et al. Recommended ESTRO core curriculum for Radiation Oncologists/Radiotherapists 3rd edition. 2010
5. Radiother Oncol 2012;103:103–8,
6. R Pötter , J Eriksenc, A. Beavis , M. Coffey, C. Verfaillie, J W Leer, V. Valentini Competencies in radiation oncology: A new approach for education and training of professionals for Radiotherapy and Oncology in Europe. Radiotherapy and Oncology 103 (2012) 1–4
7. Thwaites DI, Malicki J. Physics and technology in ESTRO and in radiotherapyand oncology: past, present and into the 4th dimension. Radiother Oncol 2011;100:327–32
8. Lievens Y, Grau C. Health economics in radiation oncology: introducing the ESTRO HERO project. Radiother Oncol 2012;103:109–12

Специализирана литература за обучение по лъчелечение

1. ICRU - Report 50, Prescribing, Recording and Reporting Photon Beam Therapy, International Commission for Radiation Units and Measurements, Bethesda, 1993
2. 23) ICRU - Report 62 Prescribing, recording and reporting photon beam therapy. Supplement to International Commission for Radiation Units and Measurements
3. The GEC ESTRO Handbook of Brachytherapy Al. Gerbaulet, R. Pötter, J. Mazeron, H. Meertens, E. Limbergen – Mounierlaan 83/12 – 1200 Brussels, Belgium 2002 http://www.estro.be free download
4. ESMO Clinical Practice Guidelines. Ann Oncol 2010;21:9–231
5. Clinical practice guidelines. National Comprehensive Cancer Network; 2013.Available from: http://www.NCCN.org
6. Haie-Meder C, Siebert FA, Potter R. Image guided, adaptive, accelerated, high dose brachytherapy as model for advanced small volume radiotherapy. Radiother Oncol 2011;100:333–43
7. Practical Radiotherapy Planning, 4th Edition, Ann Bareth et al. 2009
8. Geometric Uncertainties in Radiotherapy: Defining the Planning Target Volume Publisher: British Institute of Radiology, 2003
9. Basic Clinical Radiobiology, 4th Edition MC Joiner, AJ van der Kogel - Hodder Education, Hachette UK Company, 2009 Edward Arnold – free download
10. Technical Basis of Radiation Therapy 5th ed.Seymour H. Levitt, S.H.; Purdy, J.A.; Perez, C.A.; Poortmans, P. (Eds.) et al. 2012
11. Re-irradiation: New Frontiers, Nieder, Carsten; Langendijk, Johannes (Eds.) 2011
12. Handbook of Radiation Oncology: Basic Principles and Clinical Protocols Bruce G. Haffty,Lynn D. Wilson 2009
13. R Hoppe , T L. Phillips , M Roach III Leibel and Phillips Textbook of Radiation Oncology:Elsevier Health Sciences, 09.09.2010
14. Маринова, Л. Лъчелечение на рака на млечната жлеза, Петекстон, София 2002
15. Маринова, Л. Лъчелечение на солидните тумори в детската възраст, Петекстон, София 2002
16. В Първанова К Тимчева Рак на млечната жлеза – ранно откриване и съвременно лечение Център за изследвания и политики за жените, София, 2006
17. Л. Маринова, Т. Хаджиева. Ръководство по радиобиология. Под редакцията на проф. Т. Хаджиева. Галакта 2009 г 140 стр
18. Основни принципи на лъчелечението – В Първанова, Н Гешева, Е Петкова В Медицинска онкология 2012, под ред. На дм К. Тимчева, Ел. Кръстева, В. Цекова
19. Т. Хаджиева. Български лъчелечебни стандарти. Перкутанно лъчелечение. Тита консулт, 2004, 80 стр.
20. Е. Петкова, Т. Хаджиева. Национални стандарти за лъчелечение на злокачествените тумори на маточната шийка Тита консулт, 2004; 27 стр.
21. А. Кленова Т. Хаджиева Национални стандарти за лъчелечение на карцинома на ректума; Тита консулт, 2004, 19 стр.
22. Р. Габровски Т. Хаджиева. Национални стандарти за лъчелечение на карцинома на ларинкса; Тита консулт, 2004, 19 стр.
23. Е. Петкова, Л. Гочева, Т. Хаджиева Национални стандарти за лъчелечение на карцинома на ендометриума; Тита консулт, 2004, 24 стр.
24. Т. Хаджиева. Национални стандарти за лъчелечение на карцинома на щитовидната жлеза ; Тита консулт, 2005, с. 27
25. В. Василева. Т. Хаджиева. Национални стандарти за лъчелечение на белия дроб ; Тита консулт, 2005, 36 с.
26. Л. Маринова, В. Първанова. Т. Хаджиева. Национални стандарти за лъчелечение на карцинома на млечната жлеза ; Тита консулт, 2005, 29 с.
27. М. Янева. Национални стандарти за лъчелечение на мозъчните тумори. Под редакцията на проф. Т. Хаджиева; Тита консулт, 2005
28. З. Захариев. Т. Хаджиева Национални стандарти за лъчелечение на карцинома на назофаринкса, орофаринкса и хипофаринска, Титаконсулт 2009
29. Н. Билдирев, под редакцията на Т. Хаджиева Национални стандарти за лъчелечение на тестикуларния семином Тита консулт 2009
30. Т. Хаджиева Национални стандарти за лъчелечение на бенигнените заболявания Тита консулт 2009
31. З. Захариев Т. Хаджиева Национални стандарти за лъчелечение на карцинома на устната кухина . Тита Консулт 2011
32. Основни норми за радиационна защита ОНР3 АЯР, София, 2004,
33. Черноземски, И., С. Каранов, 3. Валерианова, Диагностика, лечение и проследяване на болните със злокачествени новообразувания, второ издание, Тера арт, София 200З
34. Поведение при белодробен карцином Учебна книга, под редакцията на доц. Д-р Д.Калев, Море 2010, Танграм медия, Варна
35. Поведение при белодробен карцином Клинично ръководство под редакцията на доц. Д-р Д.Калев, Море 2010 Танграм медия, Варна
36. Поведение при колоректален и анален карцином. Учебна книга, под редакцията на доц. Д-р Д.Калев , Море 2011, Танграм медия, Варна
37. Поведение при колоректален и анален карцином. Клинично ръководство основано на доказателства, под редакцията на доц. Д-р Д.Калев , Море 2011, Танграм медия, Варна
38. Поведение при торакални и гастоентеропанкреасни невроендокринни тумори. Клинично ръководство основано на доказателства под редакцията на доц. Д-р Д.Калев изд Арт Трейсър Варна 2012
39. Поведение при простатен карцином. Клинично ръководство основано на доказателства под редакцията на доц. Д-р Д.Калев изд Арт Трейсър 2012
40. Т Хаджиева, Л. Маринова Лъчелечението в онкопластичния подход Рак на млечната жлеза Онкопластичен подход. Съюз на учените в България Медиарт-2012
41. Поведение при белодробен карцином Версия 2.2013. Клинично ръководство основано на доказателства под редакцията на доц. Д-р Д.Калев изд Арт Трейсър 2013
42. Поведение при карцином на гърда. Клинично ръководство основано на доказателства под редакцията на доц. Д-р Д.Калев изд Арт Трейсър Варна 2013
43. Клинично поведение при карцином на гърда. Учебна книга под редакцията на доц. Д-р Д.Калев. изд Арт Трейсър Варна 2013 .
44. Л. Маринова. Лъчелечението в комплексното лечение на примитивните герминативноклетъчни тумори. Монография 2013г.
45. Л. Маринова, В. Василева. Лъчелечение на доброкачествените заболявания. 2010г - изд. Галакта

Eксперти, актуализирали програмата за следдипломно обучение по лъчелечение:
1. проф. Татяна Хаджиева, дм, дмн Председател, Гилдия на лъчетерапевтите в България, МУ София

2. проф. Лилия Гочева, дм, дмн, Национален консултант по лъчелечение, Началник Клиника Лъчелечение, УМБАЛ Ц. Йоанна ИСУЛ, МУ София

3. проф. Веселина Първанова, дм, Hачалник Клиника по лъчелечение СБАЛО –София

4. Доц. Лена Маринова, дмн ; Началник, Отделение по Лъчелечение, КОЦ Варна, Катедра по образна диагностика и лъчелечение - МУ Варна

5. Проф. Марианна Янева, дм, дмн Ръководител на клиника по радиотерапия с радионуклидна диагностика, МУ Пловдив

6. д-р Елена Петкова, дм Началник на сектор по брахитерапия СБАЛО – София

7. Инж. Физик Нели Гешева – ръководител на Отделение по клинична дозиметрия и лъчезащита в Клиниката по лъчелечение на СБАЛО-ЕАД, София. Секретар на Българското Дружество по биомедицинска физика и инженерство

8. физик Катя Иванова Началник Лаборатория по клинична дозиметрия, Клиника по лъчелечение, УМБАЛ Ц. Йоанна ИСУЛ, МУ София

Eкспертите са подредени по обем на участие в актуализицията на програмата